Friday, 17 February 2017

Love is...


Моята любов е далеч от червените плюшени сърца, карамфилите, сладникаво-лигавите честитки, нагласените подаръци тип "празник е, ще ти купя нещо, каквото и да е, колкото да отбия номера", далеч от обръщения тип "зайченце", "патенце", мишленце"... Така, де, друго си е да кажеш, че ще се запишеш за Мис Пепеляшка, а да ти отвърнат: "Запиши се, ама за Мис Пепелянка". Някак по-мило ми звучи, някак по-наше си. А какво още е любовта за мен ли? Ей това, всичко това и още много:
Любов е това да гледате ваша стара снимка, на която все още не сте гаджета, и: 
- Тук си още младичка - да възкликне той.
- Тук си още слабичък – да отвърнете вие.
Любов е това месец по-рано да му зададете въпроса „Къде ще ме заведеш на 14-ти?“, а той шеговито да отвърне „На село. Как къде.“ И да дойде 14-ти, да се окаже случайно, че е събота, а в събота вие ходите къде – точно така, на село. И на така прехваления празник да правите какво – да садите чесън. А пък на имения ви ден да правите какво - да берете шарени домати
Любов е това вие да перете (е, добре, де, пералнята, ама нали така се казва като сложиш дрехите в нея), а той да простира прането. И като вади дрехите да възкликне:
- Странно, не помня някога да съм имал розови чорапи.
- Е, вече имаш – да отвърнете вие.
Любов е това да ви обяснява как ще ви заведе в Пирин, в коя точно хижа ще спите, кои точно езера ще видите, а на сутринта да ви каже, че тръгвате за... Рила.
Любов е да ви каже, че ще ви заведе на Райското пръскало, защото било много красиво, и да ви заведе... в горния край на водопада, а оттам идея да няма как да ви заведе до долния му край. А после да открие пътека, която само той си вижда, просто защото такава няма, ама пък да си хапнете щедро боровинки без дори да се навеждате, просто защото по целия път се тътрите по задници, толкова приятна и хоризонтална да е тая неговата пътека.
Любов е това да ви каже, че ще ви заведе на разходка в планината, да минете по пътека, по която той бил минавал и я познава, а малко по-късно да се окаже, че бил минавал, ама преди 15 години, а още малко по-късно да се окаже, че май е бил и последният човек, минал по пътеката... 
Любов е да отивате на разходка в планината, да започне да се свечерява, да го попитате дали носи челник (това е светлината, която се слага на главата), а той съвсем спокойно да отвърне:
- Разбира се! Аз винаги нося два... в колата...
Любов е да му кажете, че сте забравили резервната батерия на фотоапарата и зарядното за телефона когато тръгвате на път за морето (път, който ще трае 12 часа, а вие вече закъснявате с тръгването с 2 часа), та да му кажете 10 минути след като вече пътувате, а той да обърне колата и дори думичка да не каже. Ей за това пътуване говоря.
Любов е щедро да ви почерпи с напитка със звучното име „Гъзоз“, която е купил от магазина, нищо че газирани напитки не пиете, ама напитка с такова име не била за изпускане, трябвало да се опита (вкусът беше точно каквото и името, ако се чудите какъв е бил той).
Любов е да няма никакво понятие от мазане, шпакловки, окачени тавани, но понеже искате да ремонтира кухнята по един определен начин, да намери време и да седне да изчете един тон литература по въпроса, за да направи всичко така, сякаш професионалист го е правил, за да ви зарадва. Ей за този ремонт говоря.
Любов е да отвори гардероба и да възкликне:
- А дрехите ми са подредени!
- Да, стават чудеса понякога – да отвърнете вие.
- Всяко чудо за 3 дни, нали знаеш – да отговори той...
Любов е да празнувате Никулден (защото има имен ден) и да намерите име на риба за всеки един от семейството, а той да каже:
- Ти си слънчевка!
- Защото е слънчева като мен ли?
- Не, защото е една такава бодлива и много гадна риба.
Любов е да ви подари цвете, ей така, без повод, и да каже, че приличало на извънземно, затова ви го купил. Нищо лично.
Любов е да станете рано-рано сутринта и да прескочите до морето само за да наблюдавате изгрева, пийвайки кафе и хапвайки торта, която той е направил ден по-рано.
Любов е да споделите във фейса снимка, на която пише:
"- Защо убихте жена си след 30 години брак?
- От мързел.
- Как така от мързел?
- Ами... ха днеска, ха утре..."
Вие да напишете „Ники, спокойна съм, ще живея дълго, съдейки по скоростта, с която цяло лято ми правиш дървения под на терасата, упс, всъщност ти дори не си го почвал, та съдейки по тая скорост, най-вероятно докато се наканиш да ме убиеш ще съм на около 300 години." И той да припадне от смях.
Любов е той да си взема сутрешната доза фейсбук, прочитайки новина „Учените разкрили, че децата наследяват интелигентността единствено от майка си“ и да възкликне:
- Ужас! Ще приличат на теб...
Любов е да гледате дете номер 3 и да му обяснявате, че на никого не ви прилича, а той да възкликне:
- А, виж го какъв е грозничък, на теб прилича.
Любов е разговорите ви обикновено да се движат в тази посока:
- Ники, какво ще кажеш да отидем някъде само двамата, като пресни гаджета?
- Къде? На някой санаториум?
- Да, на някой като в Раднево, Карлуково, 4-ти километър... 
Любов е когато облечете една от любимите си дрехи, ей тая, а той каже:
- Супер! Пак облече ризата на Любо Ганев. Как може това чудо изобщо да ти харесва!
Любов е да ви подари тия обувки, които много харесвате, нищо, че на него не му харесват.


Любов е... всичко онова, което понякога само вие си разбирате и ви забавлява, а е странно за околните, всичко онова, което си е някак ваше. Любов е всичко написано по-горе и всъщност нищо от това, което е написано, защото тя се усеща, а не обхваща с думи. Любов е ...може и подарена плюшена възглавничка-сърце с ръце или червен карамфил (Ох! Тие двете ме докарват до ужас!) - няма значение, щом ви носи радост... 


No comments:

Post a Comment