Обичам есента, обичам и зимата, ама никак не обичам студа,
най-вече заради необходимостта от шапки и качулки. Има само три ситуации, при
които слагам такива-студът е толкова голям, че аз съм единственият човек, който
е навън, болна съм, или фризьорът ми не е бил в добро настроение. (Ех, колко се
радвам, че вчера фризьорът ми беше в добро настроение! :-) ) Та, ако срещнете
едно такова дребно, слабо, от което не се вижда почти нищо, и по-скоро останете
с усещането, че се движат дрехи, в които липсва човек, да знаете-има голяма
вероятност това да съм аз. :-) Обадете ми се, ама говорете по-високо, че в
такива случаи нито виждам, нито чувам. :-))) Малко снимки, за да добиете
представа за какво говоря.
Свалям я!Ура!
Ех, колко по-добре виждам, а и чувам, без качулка! Дори чувам какво се говори на терасата на последния етаж на блока. :-)
чанта DIY (стъпките за изработването можете да видите тук) // колие (стъпките за изработването можете да видите тук) // панталон DIY
хаххах ами то в Сливен ветровете са опасни :))) Няма да забравя една зима,не бях попадала на по-ветровито място в живота си.Имах чувството,че ще полетя , а не сам с твоите малки размери.Панталона е страхотеееен.
ReplyDeleteМного ми хареса комбинацията. Текстът към поста-още повече. ;)
ReplyDeleteмнооого готин пост :)
ReplyDeleteСтрахотна си! Много свежо!
ReplyDelete