За мартениците

Март, месецът на мартеничката, който всъщност започва поне месец по-рано, ако човек съди за това по безбройните червено-бели щандове. Щандове, които предизвикват у мен шок, потрес, ужас и безмълвие едновременно, всяка година. Усещането да се наслаждаваш на снимки на поп-фолк певици, до тях снимки на актьори, пластмасови бакугани, плюшени играчки и всякакви знайни и незнайни герои, кой от кого по-грозни, окичени с червено-бели конци, та да влязат в графа "мартеници", е несравнимо. Още по-несравним е моментът, в който купуваш една единствена мартеничка, то и две да са, все тая, и ти ги слагат в найлонова торбичка с размери 5смх5см, убеждавайки те, естествено, че е задължително да ги напъхат в тая торбичка, защото иначе ще се изцапат... Миналата година на Стефко му подариха огромен кафяв череп със светещи червени очи, завързан с червено-бели конци, който се носи като гердан. Мартеница, която е уж за здраве, във вид на череп. Невероятно, гениално, прелестно! То да се смееш ли, да плачеш ли. Мейд ин Чайна, ъфкорс. Тоя 1.март, тия мартеници, това "трябва да купя (някаква/каква да е) мартеница и да я подаря на всеки, когото срещна, защото традицията е такава" ми е далечно. Един от любимите ми празници е точно 1.март, както и една от любимите ми традиции е точно връзването на мартеничка. За мен обаче тя е много повече от червено-бели конци. Това е нещо, което правиш сам, в което влагаш емоция и което подаряваш за здраве и късмет, именно като си вложил цялото това старание, топлина и желание в оплитането на конците. Купените мартеници не ми носят това послание. Носят ми послание "трябваше да го направя, затова и го направих, ето, купих, подарявам ти". Нищо повече. Изключвам тези, които се продават с някаква кауза, мартениците-послание. Харесвам най-обикновените мартеници - червено-белите усукани конци, които връзваме на ръцете, както и Пижо и Пенда. Това е. Да купиш мартеница за 1.март за мен е равносилно на това да купиш сурвакница за 31.декември, сурвакница от ония шарените, увити с 657 вида цветен станиол, които едни мургави събратя се опитват да ти пробутат по улиците с думите: "'Земи, мо, 'земи, мо, како, на детето, само за 2 лева." или готови, боядисани яйца за Великден. Благодаря. Задръжте си ги. И  мартениците, и сурвакниците, и яйцата също. Дори и продавания на метър усукан червено-бял конец си задръжте, и той ми е студен и не носи нищо. Идеята, поне за мен, е съвсем друга, и в мартеницата, и в сурвакницата, и в боядисаните яйца. Въпросът е кой, какво влага в тия традиции. Моето усещане за мартениците, процесът по усукването и правенето, запечатах в няколко снимки. Те, мисля, (по)казват какво е за мен тази традиция.