С деца на море или приключението Лефкада. Част 1 - Багажът.

Лятото просто не е лято, ако не се отиде на море, както и спокойствието на човек   не е никакво спокойствие, ако не е било тествано на почивка с деца - колкото повече, толкова по-добре. (Може и на ски да се пробва, изживяването е също толкова   незабравимо, колкото е и на море, та дори и повече. Гарантирам!) Избирането на място започва рано - долу-горе около Нова година, когато вече ти е писнАло от студ и се сгряваш мечтаейки за 35-градусовата жега на плажа. Е, малко по-късно когато се окажеш на същия този плаж, при точно така мечтаната температура, започваш да си мечтаеш за ски и малко хладина... Ама то на човек не може се угоди. Та, избирането на място става бързо и лесно – харесваш снимки в нета, поглеждаш къде се намира въпросното място и ако не е на другия край на света, правиш резервация. Какво нещо е качествената фотография, а? Даже Слънчев бряг може да превърне в райското кътче на земята. Евентуално. Или слушаш случайно попаднала ти песен, гледаш клипа и харесваш плажа, на който е сниман той. Коя е песента ли? Ей тая-клик. (Сега блудкавата песничка ще направи 100 000 гледания отгоре, само и единствено заради рекламата, дето ѝ направих. Дали пък не мога да се свържа с Claydee и Alex Valea и да им взема някой лев.)

След резервацията започваш да броиш дните, а въпросът „Кога ще отиваме на море?“ голямото дете започва да ти го задава ежедневно, да не би случайно да забравиш. Сутрин, обед и вечер, пак да не би да забравиш. 2 месеца преди самото море. Ляга и става с този въпрос. Спокойствие му е майката. Свръх еуфорията „Ураааааа, ще отиваме на морееееее!“, все повече преминава в умерена еуфория „Ура, ще отиваме на море!“, докато седмица преди въпросната Дата преминава във вик на отчаянието „Ужас, ще отиваме на море! (Трябва да се приготвя багаж!)“ И... започва Приготвянето. „О, да!“, всъщност е „О, не!“, ама кой ли те пита. То, приготвянето, не може да се опише с думи, то просто се изживява и остава незабравимо, точно толкова незабравимо, колкото и самата почивка, ако не и повече. Спокойствие му е майката. Дори и когато детето те пита къде точно да остави своя багаж, обяснявайки, че се затруднява да избере място, защото Той, Багажът за море, е във всички стаи. И този въпрос го задава, опитвайки се да си проправи път между багаж, събаряйки така добре подредените купчинки. „Еми, къде, остави го където ти падне, или където намериш място, ако намериш такова.“, получава то в полуизнервен отговор (полуизнервен, а не изнервен, защото спокойствие му е майката) и естествено, като всяко дете, разбира нещата буквално и точно толкова буквално просто ги пуска (нека кажем „оставя“, че звучи по-подредено) където му падне. Спокойствие му е майката, повтаря си като мантра майката, другата, на децата. Най-важното правило е багажът да се редуцира до най-необходимото, то и така и става, има-няма 20 сака, куфара, чанти, торби, торбища, торбички. Може и 21 броя да са, нека не издребняваме. Най-основната част от багажа са дрехите, от които всеки един скрин, гардероб, шкаф, чекмедже и което се сети човек пространство от жилището, прелива, само дето в шкфа с тенджери и при чашите за вино няма, ноооо като се стяга багаж за море се оказва, че най-, ама най-любимите дрехи, без които просто морето няма да е море, са изцапани и трябва да се изперат. Ден преди заминаване, всъщност нека бъдем по-точни – няколко часа преди заминаване. Което от своя страна автоматично означава, че рано, рано сутринта ще се приготвят дрехи. Но, спокойствие му е майката, ако всичко е предварително приготвено едва ли едни няколко дрехи ще забавят тръгването. Подсигуряването с дрехи е задължително. Ако ще се ходи на море за 5 дни, взимат се за 10, за децата става въпрос, по-късно се разбира, че това правило важи и за възрастните, ама по-късно, когато вече е късно... (Да, децата обичат да показват с кого и какво са на море, оставяйки като маркировка едни и същи петна по своите дрехи, тези на възрастните, по колата, чантите, раниците, таблетите... ) Работи се по план-списък, изпробван през годините, не може да стане грешка/забравяне/забавяне. Не може! Е, само трябва човек да не сложи въпросния план-списък някъде, незнайно къде... Спокойствие му е майката. И нов план-списък. И тапи в ушите. Металика също върши работа. След дрехите идва ред на всякакви надуваемите джунджурии, кое от кое по-важни и жизненонеобходими. Туй надуваем фотьойл, с размери по-големи от този в хола, туй басейн, с размери почти като истински, за тези с олимпийските размери става въпрос, туй всякакви надуваеми представители на флората и фауната, съчетани с кофички, лопатки, рачета, фунии, сито и цели комбинати за пресяване на пясък, трябва да се вземат. Трябва, защото може да потрябват. Е, нищо че 6 години не са потрябвали и само са били разхождани до морето, Тази година може да е Тяхната. А дано, ама надали, както се пееше в популярна песен. В последствие, когато вече семейството е стигнало до морето, детето наистина решава, че му трябва Онзи надуваем чук(!?). Да, точно Онзи, за който детето се сеща веднъж годишно и то само да провери, че все още си е там, в килера, необезпокояван, затрупан с 1927387642 други боклука, ама не че иска да си играе с него, просто пита. Е, на плажа вече не просто пита, ами Иска да си играе с него... Разбира се, съвсем случайно, ама мноооого случайно (Ох, добре че детето все още се връзва на тази „случайност“.) майката е забравила да го вземе, така, както е забравила и фотьойла, басейна, ситото, лопатките...всъщност нищо не е взела. Какво следва? Спокойствие му е майката. Важното е, че заради тези така (не)нужни неща багажът е бил намален с поне 5 сака. Не може да се тръгне без плажно мляко, затова се взимат 7-8 броя - за деца, за възрастни, за плаж, за след плаж (добре че котката не идва и тя на море, че и за нея трябва да се носи плажно мляко), с висок фактор, със среден фактор, с нисък фактор, мляко, олио, зехтин, от слънчогледови семки, рапично, от малинови семки, от каквото човек си пожелае, важното е да има. Друга незаменима част от багажа е храната, задължително с деца на път трябва да има такава, защото по време на пътуването въпросът „Какво има за ядене?“ се задава точно толкова често, колкото „Кога ще отиваме на море?“ по-рано. Желателно е да няма шоколади, за да не се разтопят и детето да изцапа навсякъде, затова се правят банички, от които по-късно се разбира, че само в двигателя на колата дето няма остатъци, ама поне пък мазните ръце дори и да ги избършеш в седалката няма да си личи, пък шоколадът... Бисквитите също са добър вариант, поне 10 кокошки могат да се нахранят от трохите, останали в колата след въпросното пътуване до морето. Важното е децата да са нахранени и доволни, или поне първото... И така във веселие и радостни трепети неусетно минава денят. По някое време, към 20.00ч вечерта, повечето задачи са задраскани, куфарите, саковете, раниците, чантите, торбичките, общо около 20 броя, са строени и готови за грабване. „Важно е да се легне рано вечерта, тъй като сутринта ще се тръгва около 5.00ч.“ звучи цял ден като мантра, точно като „Спокойствие му е майката.“ Все пак 1200км има за пътуване.  Да, затова и наистина се ляга рано...призори в 2.00ч. И наистина се тръгва рано, точно 2 часа по-късно от планираното, в полузаспало състояние. Спокойствие му е майката...

To be continued…

Част 2 - Пътуването - ето тук е продължението (клик). 
Част 3 - Ден 1, плаж Порто Кацики - ето тук е продължението (клик).
Част 4 - Плажовете - ето тук е продължението (клик).