Приспиване на бебе

Часът е 10.00, започва опит за приспиване на бебе. То суче, унася се, клепачите му натежават, затварят се, бебето спи, на пръв поглед дълбоко, майката прави опит за оставяне на леглото, да, не, не спи, започва да мрънка, клепачите се отварят, очите ококорват. Нов опит...Трети опит. Четвърти опит. Пети... Часът е 12.30. Бебето вече спи, майката го оставя на леглото, тихо, безшумно, направо не стъпва по земята, дори и мухите са разбрали, че трябва да пазят тишина и са излязли навън на разходка. Съседът, който пуска по 10 пъти на ден „Шат на патката главата!“, само лятото, при отворени врати и прозорци, да не би да остане човек, който не е разбрал каква музика си е пуснал, дори и в Китай, явно, иска да го чуят, предизвиквайки у всички нас, неговите съседи, желание да шатнем неговата глава, дори и той мълчи, ни музика, но вопъл, ни стон. От намиращия се наблизо пазар за плодове и зеленчуци, от който обикновено се чува сръбска, комбинирана с българска чалга, комбинирана, защото има 5-6 скара-бира мизерни заведения и всички те пускат различна музика, дори и отттам не се чува нищо. Пълна тишина. Само поредният изнервен шофьор се чува, тоя, който се нерви, че другият пред него е спрял на пешеходната пътека, за да пропусне минаващите пешеходци и на него също му се налага да спре. А как можеше да даде мръсна газ покрай залисаните пешеходци... Дори и диванът-легло, който скърца, защото отново има счупена дъска, същият този диван, който е на цели 4 години, от български производител, качествен („Изберете българското!“ любим слоган), и почти не остана част, която да не сме ремонтирали, и отново трябва да ремонтираме, за да махнем това „почти“... Дори и той не издава звук. О, момент, о, да, Ти си, познавам те, усещам те! Бебето се намира при пълна тишина, спи, дълбоко, много дълбоко, личи си, не шава, заело е поза като от йога, ни ръчички, ни очички, ни крачета помръдват. Майката се насочва към вратата, бавно, тихо, все едно се състезава на Олимпийски игри по бавно и безшумно бягане (по-скоро вървене), да, тя е до вратата, да, тя хваща дръжката, за да я затвори, почти успява, вратата е наполовина затворена, тя, майката, вече прави планове как ще си направи едно мохито, ще си пусне един филм и цели 2 часа ще се наслаждава на dolce far niente, и... О! „О“ като Очи, „О“ като Ококорени, „О“ „Усмивка“, ама написана грешно, „О“ като „Опаааа! Пак се хвана! И тоя път не позна!“, „О“ като „Обръщай посоката и се връщай в стаята!“, „О“ като „ОХ!“...