"Ура! Най-накрая имам потник, който става за носене!", възкликвам аз почти 2 месеца след като си го купих. Той, потникът, е на H&M, изработен е перфектно (възхитена съм от всеки един бод на шевовете, настройка на машините, с които е шит, кройка, конструкция, изпипване на едни малки нещица, който са от опъковата му страна и остават незабележими, или почти, и които също свидетелстват за наистина качествената му изработка), беше точно това, което търсих, но... само р.38, точно 2 размера по-голям от този, който аз нося. Ама искаш ли силно нещо, намираш и начин и да го получиш. Така и стана - купувам го, давам го на добър шивач ("Да, той е много добър!", чувала съм аз от безброй хора, не може да обърка нещо), той го преправя, взимам си го да му се порадвам и... О!? Да, наистина нищо не беше объркал, всичко беше точно - резервите варираха точно от 1мм до 2см, бяха точно на вълни, настройката на машината е била точно за кожа, нищо че потникът е от шифон, тук-там оверлогът стигаше точно до средата на резервата, а не до края, кантовете бяха точно като наръфани от куче, явно и ножът на оверлога е бил тъп... Като за капак на всичко котката ми прегриза едната презрамка (Да, и на презрамките се кефих много, защото са едни такива тънки, обли, и изглеждат много нежно)... Накрая пих едно мохито за успокоение (Е, добре де, само си търсих оправдание да си направя...) и си го пре-преправих сама. На другия ден, не след мохитото, че иначе само на потник щеше да стане. Това е. И сега му се кефя, много. А един лилав също си чака реда за стесняване...
P.S. И не съм го гладила, очевидно, ама то е заради бебето и липса на време покрай него (Ех, колко готино оправдание е то!)
Чудна визия! Потника е страхотен, а дънките са перфектно попадение! :)
ReplyDeleteБлагодаря! :*
Delete