Празнично на празниците

Доста пъти съм споменавала, че лудницата, която завладява всички, по това време на годината, а и около други празници, ми е малко далечна. Коледа, както и Великден, 8-ми март, рождени, имени дни и други подобни, са дни, които може и да отпразнувам както е прието, ама може и да не отпразнувам както е прието. За мен са дни, за които ако имам настроение, вдъхновение, а и време, последното от които май човек веднага го намира, стига да има първите 2, отбелязвам, а ако не - просто са дни като всички останали. Тая ми нагласа стана такава покрай многото опити да се справя със 100 неща, които се очаква човек да направи точно по това време, точно в този вид, точно по този начин, независимо от това дали има по-горе споменатите 3 условия, които много често се оказва, че просто няма, което пък предизвиква едно излишно напрежение. Трябва, трябва, трябва, ами, всъщност нищо не трябва. По тая причина не боядисах яйца на Великден - просто не ми се боядисваха, по тая причина често и не празнувам рождения си, както и имения ден, или поне не ги празнувам когато трябва. Тая година обаче, имах и желание и настроение, съответно намерих и време, да украся у дома както исках. Е, с изключение на един рафт-елха, който милото отказа да ми скове, явно не бях достатъчно убедителна, ама до другата година има време, все ще успея да го убедя. Идеята ми тази година бе декорацията да е в златно, червено, зелено и кафяво, с клонки, а и не само, от природата, минималистичен вариант - когато малкото е повече. Резултатът - една елха, за която Стефко каза, че е извънземна, защото е във въздуха и не се вижда, че е закрепена с конец, коледен венец от незнайно как точно се казва храста, от който взех клонките, едно еленче от жълъди, което краси рафта ми с овесени ядки, сусам, сушени гъби и всякакви такива подобни, което някак успя да оцелее въпреки многократните нападения от страна на котката и нейните опити за обезглавяването му, и един Коледен календар с късметчета, който се оказа и идеален гирлянд. И ми е едно такова готино на душата, че успях да украся и че резултатът е точно такъв, какъвто исках и очаквах.