Едно колие година по-късно

Преди около година, а може би и повече от година, много исках да си направя едно колие. Днес, утре, времето мина, а до колието така и не стигнах. Обиколих веднъж магазините, в които евентуално можеше да се намерят необходимите материали, но както обикновено става когато търсиш нещо обикновено, като например няколко вида перли и синджирчета, се оказва, че ги няма, или това, което има, е с толкова лошо качество, че веднага се отказваш да го купиш. Отказах се да търся повече, или поне временно, а после забравих. И както бях забравила за това колие - хоп, изненада! Получих подарък от Вени. Точно колието, което толкова много исках да си направя преди време. Нали се сещате какво е усещането, когато получиш това, което искаш? Независимо от времето, което е минало. :-)

Снимките - направихме ги, разгледах ги и ми се стори, че нещо липсва - малко цвят и настроение, затова и няколко дни по-късно повторихме фотосесията, вече в компанията на една червена точица, която се оказа, че не е много в настроение за снимки, но поне 4-5 кадъра, в които да не се тръшка на земята и да писка, успяхме да направим.

P.S. Гледам снимките и се смея, смея се и гледам снимките... Че аз съм същински Карл Лагерфелд! Откъм дрехи - докарала съм го, откъм опашка - идеално, откъм възраст и бръчки - почти, има-няма 2 години разлика между мен и него, откъм цвят на косата - ако спра да я боядисвам и този критерий ще е почти изпълнен. Слагам си само едни черни очила и съм готова. :D

на мен: чанта IndiЯnica, колие EDGY CUTS, ботуши Stradivarius (подобни тук и тук), ръкавици H&M, риза, пуловер от ангорска вълна, яке (подобно тук и тук) и панталон (подобен тук) от second hand Mania

на Митко: яке Zara, дънки (подобни тук), кецове и ръкавици H&M, шапка second hand