Размяна на ролите

Искате ли да се забавлявате с децата, ама наистина да се забавлявате? Ето я Играта! Размяна на ролите. Най-голямото дете влиза в ролята на майка, а вие ставате дете. Пробвайте, доста ще се посмеете. И нека шоуто започне!

9.00 часа сутринта...

- Митко, бързо идвай да те слагам на гърне! (Митко бяга, не ще.)

- Мамо, не мога да го хвана, помогни ми.

- И аз не мога, Стефко, всяка сутрин го гоня така. Оправяй се сам...

Оправяне на леглото. Стефко оправя, Митко разхвърля отново. Явор трябва да бъде пресушен:

- Ох, дано е само напишкан, дано... Да! Ура! Отдъхнах си. Миткооооо, не ставай от гърнето!

- Ох, защо нямаме детегледачка!...

- И като имам свободно време ще си играя на игри колкото си искам, защото съм родител и мога да правя каквото си искам! (Ако имаш изобщо такова, казвам си аз заядливо наум. Хо-хо-хо!)

Митко е напълнил памперса, влизат в банята батко му да го мие:

- Юууу, гадост, л...!

- Ама аз не знам откъде да започна! Кое първо да правя?

- Ужас! Митко е излязъл от банята и бяга гол и мокър из апартамента!

- Какво е това мокрото на пода? Преди малко взех гърнето и го преместих в хола... Уууу, гадост, май съм излял това, което е било в него.

- Какво ровиш на компютъра?

- Да видя рецептата за пица. Това ще ядем за обяд. Ами за вечеря какво да мисля?

- Ох, с радост очаквам утрешния ден! (12.00 на обяд) Боли ме кръстът и съм изморен.

- А, на мен ми харесва да съм дете.

- Да, ама на мен не ми харесва да съм родител.

- Мамо, това ако е още половината от деня, то аз ще припадна до довечера! Може ли да си сменим ролите още сега?...

- Митко грабна шоколадово яйце, счупи го, всичко е в шоколад. Не мога да го хвана. Гадост, намаца с шоколад навсякъде.

- Яворе, Яворе, колко работа свърших днес!

- Стефка (котката) гризе сламки, пръснати от Митко. Обирай ги, Стефко. Гледай и пицата, мирише ми, май ще я прегориш. Пералнята е готова, изкарай дрехите.

– Митко, я ела да ми помогнеш с простирането. Трябва да прибера изсъхналите дрехи. Готово, сгънах ги, сега ще ги прибера. Миткоооо, защо ги пръсна по земята, току що ги сгънах! (Следва гонене из целия апартамент, защото Митко отмъква част от тях и хуква в другата стая.)

- Димитре, нищо не чувам! - Митко го дърпа, пак иска нещо, а Стефко си е сложил вече тапи в ушите. (Добра идея! Как не съм се сетила!)   

- Готов съм.

- С кое!?

- С нещата.

- Явор плаче - приспи го. Митко е гладен – нахрани го. Прахосмукачка? Време е да пуснеш такава.

– А, не е казано, че трябва да чистя. Моля те, може ли да пропусна чистенето? Утре ще го направя.

- Не! Днес! И се радвай, че ти спестих миенето на банята. А, и Митко е отишъл в хола, много е тихо, явно прави нещо. Отиди да го нагледаш. (Въздиша тежко, а Митко започва да вика силно когато батко му се опитва да му вземе от ръцете флумастерите, които е докопал и е драскал, драскал...) Време е да слагаш масата. ("Офффф!", казва той, току що взел си телефона и правещ опити да играе на игра.)

- Да, и аз съм тъй, Стефко, тъкмо седна да правя нещо и хоп, ти ме прекъсваш.

Обяд, слагане на маса, оправяне на маса, миене на чинии.

– О, вече мога да седна на компютъра! Най-накрая!

- А, не, Митко пак е пръснал играчки навсякъде. Първо тях, после компютъра.

– Добре, де, ами то време за мен не ми остана.

– Именно, именно...

- Може ли помощ, мамо?

- Е, ти обикновено не ми помагаш. Ама хайде, ще ти помогна.

Вечерта, време за нова смяна памперса на Явор:

- Ох, отдъхнах си, няма нищо, разминах се само с един наакан памперс днес. (Малко по-късно се оказа, че е избързал с отдъхването. И последва ново „Юууу, гадост!“)

Прави вечеря:

- Трябват ми твоите съвети. Да видиш дали е готово. (Тестото за питки за дюнери). Оф! Мивката пак е пълна с чинии. И пак трябва да мия (именно, именно, си казвам аз наум, подсмихвайки се)…

- Мисля да си легна по-бързо, че по-бързо да дойде утрешният ден. (Казва детето, лягащо си всяка вечер към 1.00ч.)

 Късно вечерта:

- Е, как беше като майка?

- Трудно и изморително. А като си помисля, че ми спести половината от нещата.

Следващата размяна на ролите мисля да е всеки от нас да се държи и говори така, както се държи и говори другият. Добро упражнение ще е да се видиш през очите на децата, както и те през твоите.