Tuesday 14 June 2016

Ред и чистота у дома


Около нас цари ред и чистота, цари, защото всички подреждат и чистят. Като се почне от котката, та се стигне до хората, грижещи се за нашата кола. Котката почиства всяка филия с пастет, оставена на кухненския плот, и следа не остава от това, което е имало върху филията, без проблем вегетарианец може да я изяде след като тя е минала през кухнята. Не по-малко обичащ реда и чистотата е Митко. Правилото (моето, създадено уж да стресне Стефко и той да започне да си подрежда нещата), че всичко, което е на земята и не е на мястото си, ще бъде изхвърлено в коша за боклук, е добре научено. Научено от Митко, но не от батко му, за съжаление. Ето защо всичко, което е на земята, а то е там, защото самият Митко го е метнал там, бива добре подредено в коша за боклук. Липсват обувки? Липсват химикали? Липсват телефони? Играчки? Ами, липсват! Просто са подредени в коша за боклук. Е, ако се сещахме по-често да проверяваме какво е подредил Митко в него, може би нямаше да ни липсват някои неща... Чистотата също не му е чужда, колко ли странни предмети излизат от пералнята след пране... Малко се отплеснах, да се върна към друг ред и чистота, с които щях да започвам, пък към тази у дома ще се върна по-късно... Гледаме преди няколко дни колата ни, гледаме и не вярваме на очите си – задното стъкло свети от чистота. О, чудо! Но това е нашата кола! Как е възможно да изглежда така!? Да, точно тази, за чистенето на която от автомивката всеки път ни взимат повече пари, отколкото е нормално, защото е "малко по-мръсна". Но как е възможно! И петънце не се вижда по стъклото, така, сякаш някой е търкал с кърпичка милиметър по милиметър. Точно като съседът, който прави това занимание от има-няма 6-8 години. Той, джипът и кърпичката. ВНЛ (Нали се сещате за оня надпис, който едно време беше надраскан навсякъде. За по-младите, които не са връстници на динозаврите като мен, това е "вечна, неразделна любов"). Та, как си чисти джипката - духа върху колата, нали знаете как като духнеш към огледалото и го запотяваш - а, та точно така той духа към колата, към всеки един милиметър от нея, и започва великото търкане с една кърпичка. Прави го всеки ден. Гледа човек колата ни, гледа стъклото и си мисли, че някой, който явно се е учил от съседа ни, е изчистил стъклото в автомивката. Но, чакай малко, колата ни не е била на автомивка от около 4 месеца, тогава защо стъклото е толкова чисто? Чисто е, защото някой го е изчистил, нацяло, направо го е махнал от колата, чисто, без следи, без счупване, надраскване, излишни грубости. И багажника почистил, така де, мисли за нас човекът, освободил място за багаж, да не се чудим всеки път кое, къде да слагаме заради всичко, що по принцип си стои вътре. По принцип, ама вече не. Чист и подреден човек ще да е бил. Така, идеално, щем-не щем, ще трябва да отидем при едни други чисти и подредени хора, които първо да подредят едно ново стъкло на мястото му, а после да ни изчистят портфейлите от мръсните пари (не, не че са от мръсни сделки, а нали парите били мръсни, защото минавали през много ръце, та, нашите са от вторите, да не си помислите друго). Сутрин е, денят започва обещаващо, какво ли още предстои? По-късно става ясно, че и ключът за колата е подреден някъде, от някого. Остава само да намерим къде и от кого. Вариант 1: Ники направо се е подредил, взимайки го със себе си (ако действително го е взел) по път за училището на Стефко, слагайки го в бебешката количка, и сега той лежи изгубен нейде по пътя съм училището. Следва проверка на вариант 1 – отиване и връщане до училището с оглед на всеки милиметър от пътя. Проверка неуспешна. Вариант 2: Митко отново е решил да вкарва ред у дома и го е подредил в коша. Да го проверим – тъкмо навреме, изхвърлихме боклука преди няколко часа... Нова проверка – под, зад, над, пред, във всяка, която се сети човек част у дома. Ииииии... Имаме печеливш! Митко е открил ново скривалище – под табуретката, хубавото е, че и ние го открихме, а с него и ключа за колата. Тук е моментът, в който човек си мисли, че всичко вече е в ред, ние не съвсем, то е ясно, но не, оказва се, че имало още накъде да е чисто и подредено... Мургав съгражданин, контейнерите до блока, той, носещ нещо в ръка. Може би това са много пластмасови бутилки, които са хит сред мургавите събратя и те ровят всеки милиметър от контейнерите за тях? Не, не са. Може би е събрана хартия? Не, и тя не е. Събирането на хартия от контейнерите е вече демоде. Кой ти го прави!? Той носи стъкло, на кола, цяло, нашето... А ние вече имаме сложено ново. Има добри и прибрани хора, казвам ви. Само един добър и прибран човек би свалил стъкло на кола, цяло, непокътнато, би изчистил багажника на колата, и то дори без да иска пари от собствениците, и би прибрал стъклото в контейнера на 10 метра от същата тази кола... А аз като един добър и прибран човек-чистофайник (ех, обожавам го тоя нашия език, какви думи има само) е крайно време да стана от компютъра и да прибера по местата им боклуците, които Митко с такова удоволствие вади вече половин час от кофата за боклук и пръска из цялата кухня...

No comments:

Post a Comment