Indiqnica's world: С деца на море или приключението Лефкада. Част 4

Година по-късно, ето че успях да сътворя и последната част от "Приключението Лефкада". Тя е за плажовете, такива, каквито ги видях и усетих. Всеки един различен, всеки един със свое очарование, всеки един, заслужаващ си да бъде посетен. Е, един от тях посетихме два пъти. :-) Кой е той, малко по-долу ще стане ясно.

Когато отиваме някъде обичаме да откриваме колкото се може повече готини места, без това обаче да се превръща в препускане, водено от думата "трябва". Настройваме се да обикаляме, а не закотвяме на едно място. Е, закотвяме се само в случаите в които милото е решило, че ще мине по черен път, който изобщо го няма на картата, защото по другите е скучно и предвидливо, в резултат на което се озоваваме сред нищото, само колата пропада в нещото - дълбок процеп в твърдата като камък земя, невиждала дъжд от половин година, та само тогава се закотвяме, докато успеем да откотвим колата и съберем счупените части. И продължаваме, към плажовете. Та, още преди да потеглим за Лефкада решихме всеки ден да сме на различен, а последният ден да повторим някой, евентуално, ако много ни е харесал. Първият плаж е ясен (за него писах тук), едва ли има някой, който отива на острова и пропуска Порто Кацики, така че първият ден го отделихме точно на него. Останалите - ето ги и тях:

Egremni - плажът, който е вече в историята. Земетресение в края на миналата година го разруши, така че остава само да се радваме на снимките и спомените си за него. Една табела посрещаше посетителите, може би "heaven" би трябвало да звучи примамливо и окуражаващо, но някак в погледа се набиваха тези "350 stairs":

E, наистина бяха доста, наистина в един момент ти писваше, добре че още отгоре се разкриваше тази гледка, та да не се откажеш още на 20-тото стъпало:

Последните, финални стъпала преди да започнеш да охкаш от умора и ахкаш от изумление:

Е, сега вече започваше ахкането. Невероятно красиво, чисто, синьо, нежно, направо нереално дори. "Heaven" от табелата определено има защо да е сложено:

Egremni наистина беше много, ама много красив, и не случайно сочен за един от най-красивите плажове в света, но по мое скромно мнение, далеч не единственият красив, а и красотата е въпрос на лично възприятие и усещане. Затова и продължавам със следващите плажове, не по-малко запленяващи.

Gialos - плажът, който си го представям идеален за къмпинг, стига да е разрешено, де. Много дълъг и спокоен. В началото на юни нямаше никакви хора. По пътя натам много ме радваха ей тия оцветени камъчета по фасадите на някои къщи, покрай които минавахме:

Пътят дотам не е от нещата, които те радват, не че подобна настилка ни притеснява, нали сме свикнали с нея в нашата мила рОдина, просто в началото се учудваш от факта, че и там пътищата са като нашите, и то пътищата, водещи до посещавани плажове. В един момент просто свикваш и хич не ти прави впечатление. Та, ей такъв е пътят дотам:

След като преминеш трасето с препятствия накрая се озоваваш до един някак много спокоен, дори бих казала див плаж, на който няма никакви хора. Първият поглед към него:

И трима от четирима ни на него. Незнайно защо решихме да отидем в най-отдалечения му край и доста повървяхме по камъчетата. Да, и тук плажът е каменист, както на всички останали плажове, и ходенето по него е приятно, стига да си със спортни обувки, а не с чехли. Като цяло, ако решите да ходите към Лефкада забравете за плажните чехли и се насочете към обувки тип маратонки, кецове, та дори и туристически, по-добра работа ще ви свършат.

Това е и плажът, от който си събрах цяла колекция от идеално обли, точно като копчета, камъчета. Толкова перфектно заоблени камъчета, и то навсякъде по плаж, не бях виждала:

И както си се радвахме на готиния плаж и камъчетата, изведнъж времето се промени. Ярко синята вода, както и небе, станаха в малко по-различни нюанси и много бързо ни убедиха да си съберем багажа.

Време, което се оказа идеално - капнаха точно 10 капки, заради които обаче успяхме да посетим още един плаж, на който попаднахме случайно.

Micros Gialos - плажът-езеро в моите очи. Много малък, навява усещане, че си на брега на малко езеро, а не на море, разположението е идеално - спираш колата, слизаш от нея и втората ти стъпка е вече на пясъка, по-скоро на камъчетата, така че ако си с деца и имаш един багажник, който трябва да разтовариш за плажа, това е мястото. Идеален е и за игра на децата - много е плитък, доста навътре трябва да се влезе, за да стане по-дълбоко. И да, и на този плаж забравете за чехли.

Kavalikefta - плажът, до който стигнахме най-трудно и на който се радвахме най-много, като заслужена награда за големите ни усилия да стигнем до него. След като паркирахме колата се оказа, че има още дъъъълъг и с препятствия път пеша до него. Минавахме по едни огромни срутени камъни, после се вряхме през тях, сваляхме раниците, защото през пролуките дори и Стефко се заклещваше на някои места, горе, долу, вляво, малко по вода, малко катерене по камъните, успяхме. И пак да кажа за туристическите обувки, не чехли. Е, оказа се, че имало и един по-пряк и малко по-приятен път към плажа, през една горичка, добре че милото е наблюдателен и видя как едни хора минават през гората, та поне на връщане си спестихме трудното ходене. Та, ако ходите натам - малко преди паркинга има пътечка в гората, която води до плажа. Паркирате колата или на паркинга и се връщате пеш до нея, или просто се оглеждате за нея и паркирате точно там. Не правете грешката, която е някак логична, виждайки плажа пред паркинга да се запътите към него. Плажът срещу паркинга е частен, и за да се стигне оттам до Kavalikefta доста път и промушване по и покрай камъни ви чака. Иначе самият плаж е прекрасен.

Agio Fili - плажът, който посетихме два пъти. Любимият ми.

Пътят до него е черен, от един момент нататък пътна настилка просто няма, с кола се стига до някъде, паркира се сред нищото, сред бурени, и се продължава пеш. Върви се около 15-20 минути. Подгответе се за ей такова нещо:

Обикновено човек отива на плаж с чехли, е, в този случай, както и не само в този, както стана ясно, най-удобните обувки са туристически, маратонки, кецове. Предпоследният ден най-накрая и аз се сетих да си ги обуя вместо да се мъча с чехли. Особено удобни са туристическите обувки когато се наложи да бягате, за да търсите изгубилото се в района по-голямо дете, което е решило, че ще се сърди и ще тръгне накъдето реши, а в същия този район в един момент пътечката се разклонява... Ако не ви се кара по черни пътища, както и не ви се върви пеш, има и друг вариант - корабче, което тръгва в определени часове от градчето Василики. Та, черен път с кола, после пак черен път пеш и накрая това (е, преди да стигнете до него има още няколко не много приятни стълби, по които трябва да слезете):

Самият плаж е с големи бели камъчета, така че човек се лишава от това така приятно усещане на пясък в очи, уста и къде ли не когато духне вятър, но за сметка на това кафеникавият му тен, както и черният му бански, бързо сменят цвета си с бели отенъци. Камъчетата са точно толкова бели, а водата точно толкова прозрачно-чисто-ярко синя:

Много готин, тих и спокоен плаж, идеален за деца, а и не само. Тъй като плажната ивица е много тясна, което и място да си харесате от нея, децата все ще са пред погледа ви, а морето ще ви е само на няколко крачки. Освен това, водата е плитка, не става изведнъж дълбока както при другите плажове. Лежите си на плажа и се наслаждавате на гледката:

Както се вижда белите камъчета са и във водата - правят идеален масаж. Идеални са и малките островчето в близост до брега, харесвате си някое, плувате до него и ... кеф:

Малките-големи неща и малките-големи мигове:

Като се изморите да плувате почивате със сладки приказки на плажа:

Или снимате скалите наоколо, които са в преливащи бяло-сиво-черни окраски:

И да знаете, че сърцето (ми) е все още там. Оставих го, за да може всеки, който стъпи на плажа, да му се радва. Ако отидете там и го намерите - дайте знак. :-)